Интервю на Роза Максимова
– Разкажи ни за себе си, Ина.
– Здравейте! Нека се представя, казвам се Ина Николова и съм художник и графичен дизайнер, който живее и работи в София. Още от ранна детска възраст рисуването присъства в моя живот. Родителите ми видяха моите заложби и желание за творчество и в естествен ход на нещата ме записаха в школа по рисуване. Когато трябваше да кандидатствам след 7 клас, знаех много добре какво искам. И така продължих своето образование в професионална гимназия с изобразителен профил. След гимназията кандидатствах в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучавах „Педагогика на изобразителното изкуство” със специализация „Живопис“. Ако трябва да бъда напълно честна, в онзи момент ме вълнуваше само рисуването, а не педагогическата дейност. На по-късен етап обаче разбрах колко ценно допълнение беше това за мен и накъде щях да поема.
След като се дипломирах, у мен се зароди желанието да преподавам. В продължение на 5 години преподавах знанията си на деца и възрастни. Най-малката ми ученичка беше на 4 години, а най-голямата – на 36. Щастлива съм от факта, че и досега поддържам връзка с немалка част от моите ученици. А този контакт е наистина безценен!
В периода на моята преподавателска дейност записах магистратура в НБУ специалност „Графично и пространствено проектиране“. Винаги съм искала да се развивам и уча нови неща, затова решението ми да се запозная по-сериозно с графичния дизайн беше логична стъпка за мен. Започвайки да работя с програми като Photoshop и Illustrator, дойде и интересът ми към дигиталното изкуство. Експериментирах в рисуването на дигитални творби, но не съм спирала да изразявам себе си и чрез живописта, защото тя е моята страст. Четката, боите и платното си остават неизменна част от мен!
На по-късен етап успях да създам сайта си inawebart.com. Исках да имам своето лично пространство, в което повече хора да имат възможността да се запознаят и докоснат до творчеството ми.
– Какво изразяват картините ти? Какво послание отправяш към зрителите с тях?
– Творчеството ми изразява мен самата. Какво имам предвид… Като творец рисувам това, което обичам, в което намирам смисъл и вдъхновение. Посланието, което се опитвам да отправя към всички почитатели и ценители на живописта е да се вглеждат повече в красивото, в магията на нашата природа и всичко, което е около нас и сякаш приемаме за даденост. Всеки е забързан в своето ежедневие и отдаден на проблемите си, а изкуството е един начин да си поемем глътка въздух. Поне за мен определено е така. Надявам се с моите картини, все повече хора да „хранят душите си“, защото изкуството е точно това – „душевна храна”.
– Кога рисуваш, в какво състояние на духа – когато си радостна, тъжна или нещо друго?
– Като всеки човек съм имала различни етапи в своя живот. Разбира се, била съм радостна, тъжна, дори гневна понякога… В каквото и състояние да съм била, водещото е единствено желанието ми да рисувам и да изразя своята емоция, чувство, вътрешно състояние и любов към това, което създавам.
– А кога не рисуваш?
– Не рисувам, когато нямам вдъхновение и нужната концентрация затова. Създавайки дадена творба, трябва мислите ми да са насочени към картината. В противен случай нещата просто не се получават. Преди време моят чичо ми каза, че рисуването е мисъл и нищо друго. Тогава не го разбрах напълно. Бях още ученичка и имаше тепърва още много да уча в тази посока. Откъм днешна дата обаче със сигурност мога да кажа, че е бил прав.
– Кои са любимите ти техники и материали, с които работиш? Обичаш ли да експериментираш с тях?
– Работила съм с много различни техники: маслени, акрилни и акварелни бои. Рисувала съм с маслени и сухи пастели, въглен, креда, туш и графитни моливи. В университета, докато следвах, имах прекрасната възможност да опитам от всичко. Изучавах рисуване, живопис, графика, скулптура и декоративно изкуство. Посещавах и най-различни изложби, което несъмнено ми помогна да видя изкуството в най-различни форми. Целият този период много ме обогати.
Несъмнено всеки творец си има начин на работа и предпочитана от него техника. Като художник харесвам маслената живопис, но основно работя с акрилни бои, поради липсата на необходимите условия за рисуване с маслени. В крайна сметка акрилната техника стана водеща и предпочитана в моето творчество.
В последно време обаче започнах да рисувам и много акварели. Самата акварелна техника ми носи едно въздушно и нежно усещане, което търся в момента.
– Събужда ли те някоя идея и ставаш ли посред нощ да рисуваш?
– Със сигурност съм рисувала по малките часове на нощта, но това беше предимно в студентските ми години. Идеи ми идват по всяко време, но вече предпочитам да се захващам с тях на свежа глава. За мен е ритуал чашата с кафе сутрин. :) След това спокойно мога да подхвана всички, планирани задачи за деня.
– Ако някоя картина не се получи такава, каквато я искаш, какво правиш с нея – изхвърляш ли я, поправяш ли я?
– Картина не бих изхвърлила, било то моя или на друг автор. Просто не ми се струва редно. В крайна сметка говорим за две много важни неща – труд и време.
Разбира се, случвало ми се е да започна дадена картина с конкретен замисъл и в процеса на работа да не се получи това, което съм си представяла. В такива моменти оставям картината за малко. Мога да я наблюдавам и обмислям ден-два или повече. След това взимам решението дали всъщност има нужда от поправяне, или не. Нерядко съм стигала до извода, че картините, които не са протекли „по план“, стават най-хубави. :)
– Когато те боли душата, кое те спасява?
– Хубав въпрос! В тези моменти може би „ме спасява“ вярата и мисълта, че доброто и хубавото предстои. Колкото и банално да звучи, според мен надеждата винаги изплува на повърхността на нашето съзнание и ни дава сили да продължим, въпреки трудностите.
– Рисуваш къщи, пейзажи, изгледи от населени места. Как си представяш града на бъдещето? А селото? Или селските къщи ще останат само върху платната на художниците?
– Първо искам да отбележа, че и този въпрос е чудесен! :)
По тази тема бих могла да говоря много, но все пак ще изложа накратко вижданията си. Как си представям града на бъдещето… Бих описала как си представям България, защото тя не е само един град или село. Иска ми се животът в България да бъде по-по-сигурен, по-устроен, за да имат желанието младите хора да остават по родните си места и да търсят развитие тук, а не в чужбина. Така по-малките ни градове няма да опустяват, а ще се развиват.
Имаме и прекрасни български села, които за съжаление „умират“ с всеки изминал ден. В моите представи, разбира се, нещата са много по-различни – не виждам рушащи се къщи, готови да се сринат всеки момент, по улиците се разхождат хора, кипи живот, в двора на всяка къща има градина, която се обработва, готова да даде плодовете от вложения труд.
Селските къщи и красивата ни природа завинаги ще останат върху платната на художниците, но искрено се надявам в бъдеще да можем да видим промяната, която, предполагам, всички ние търсим.
– Какво не ти дава мира?
– Най-искрено казано: човешката глупост, консуматорството в нашето общество и липсата на стойностни, човешки ценности, които за съжаление нарастват непрекъснато.
– Рисуването е тихо и спокойно изкуство. А ако искаш да изкрещиш, как го правиш?
– За съжаление не мога просто да изляза на улицата и да започна да викам, без всички да помислят, че имам психични проблеми. :) Рисуването може и да е „тихо“ изкуство, но това не означава, че не можеш да „изкрещиш“ рисувайки. Вярвам, че всеки творец изразява, дори и подсъзнателно своите мисли, чувства, тревоги, емоции и вътрешен свят в това, което създава.
Понякога балансирам вътрешната си хармония с хубава книга, вдъхновяващ филм или разговор с близък до мен човек. Това несъмнено ми помага и съм на мнение, че всеки човек трябва да открие това, което го кара да се чувства по-добре в моменти на трудности и проблеми.
– Случвало ли ти се е да рисуваш няколко картини едновременно?
– Имала съм и такива моменти, но едва ли бих повторила този сценарий. Предпочитам да завърша дадена картина, преди да започна друга. Така успявам пълноценно да се „потопя“ в процеса на създаването ѝ. След като е готова, спокойно насочвам вниманието си към следващата творба.
– В картините ти има много детайл, много прецизност. Възможно ли е за броени часове да се създаде шедьовър?
– Това е много относително. Зависи от няколко фактора: големина и сложност на картината, техника, бързината, с която работи художникът и опита, който има. И все пак… картина може да бъде създадена, както за часове работа, така и за дни, а понякога дори и за минути. :)
На мнение съм, че удоволствието от творческия процес и удовлетворението от крайния резултат са едни от съществените фактори за създаването на изкуство. Дали обаче ще го наречем шедьовър, зависи от възприятията и вижданията на всеки един човек.
– Твоите картини много напомнят илюстрации. Илюстрирала ли си някоя книга?
– Благодаря ти за този въпрос. :)
Моят творчески път ме срещна с авторката на детски книжки Елена Попова. Като творец съм горда, че имах възможността да участвам в илюстрирането на детската книжка „Трошици обич”. Безкрайно съм благодарна за доверието, което ми гласува Елена, да бъда художник на този проект. Щастлива съм, че вече фигурирам в системата на Националната библиотека, като художник на книгата „Трошици обич“.
– Спомняш ли си първата детска книжка, илюстрациите в нея?
– За първата не мога да кажа, че имам ясен спомен. В съзнанието ми обаче се появява една любима детска книга. Това е книгата „Дивите лебеди и други приказки“ на Андерсен, с приказни илюстрации, които помня и до днес. Те бяха нежни и детайлни в своето акварелно изпълнение, докосвайки с изяществото си. За мен лично, това е най-точното описание.
– За какво мечтаеш, Ина?
– За какво ли… да бъдем по-добри и да не забравяме, какво е да си „човек“ в днешно време.
Мечтая си изкуството да бъде по-оценявано и с по-големи възможности за развитие в България. Надявам се все повече творци да преоткриват себе си, да намират реализация и да правят това, което наистина обичат.
Близо 70 картини представят красотата на България в изложбата "Моята родина", в бургаската галерия "Генгер"
прочети още